Който иска да работи върху характера си, трябва да се стреми да пише красиво, чисто, сам да е доволен от написаното.

Някой пише писмо на ближния си и пропуща букви, задрасква цели думи и после се извинява, че бързал, нямал време да препише писмото. Ако няма време, по-добре да не пише, да отложи писмото си за друг ден, когато е свободен. Друг пък пише писмо и започва с едри, красиви букви. Колкото по-надолу отива, буквите стават ситни, едва се четат. И той се извинява, че бързал много. Той започва с Божественото, с щедростта, а свършва с човешкото. Това не е характер. Който иска да работи върху характера си, трябва да се стреми да пише красиво, чисто, сам да е доволен от написаното. Не свързвайте приятелство с човек, който започва добре, а свършва зле. На такъв човек ще кажеш: Когато писмата ти са добре започнати и добре завършени, тогава ще завържем приятелство. Ще кажете, че написването на едно писмо е дребна работа, не може да определи характера на човека. Не е така. В същност, малките работи определят човешкия характер, а не големите.

Проявеният живот,
СБ, РБ - София, 3.10.1943г.