Оставете се свободно на лъчите на светлината, тя да ви гали и милва.

Помнете: Без светлина животът винаги остава неразбран. Светлината носи всички възможности и условия за развиване на човешкия ум, сърце, воля, душа и дух. Първият орган за възприемане на светлината е окото. Който не може да си служи с очите и да ги владее, не възприема правилно светлината и не може да се ползва от нея. Нощните и дневните животни се различават по начина, по който възприемат светлината. В първите очите са широко отворени, а във вторите не са толкова отворени. Съвременните хора не възприемат нужното количество светлина. Защо я икономисват, и те не знаят. Обаче, тази икономия се отразява върху здравето им, както и върху умствения и сърдечния им живот. Чувате някой да казва: Имам знание, но само за себе си. Това показва, че светлината на този човек е малка, колкото е светлината на една – две свещи. Той си служи със светлината на свещи, направени от хора, а не със светлината на Божественото Слънце. Това показва, че небето и земята на съвременните хора са създадени, но още не са устроени. Първо е създадено небето, затова трябва първо да се устрои. След това иде устройването на земята. – Трябва да живеем! – Това значи създаване на новите условия, устройване на вътрешния живот в човека. Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста”. Първият член на живота гласи: „Аз вярвам в светлината, която ни носи всичките възможности на живота”. Щом светлината ти носи всичките възможности, ти ще свършиш най-малката работа: ще отваряш и затваряш клепачите си на време. След това ще се оставиш на светлината да те гали свободно, както тя разбира. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че не се оставят на светлината, но искат те да я хванат и галят. Това е користолюбие. Не се опитвайте вие да хванете светлината, но застанете със свято почитание към нея и чакайте тя да ви хване и погали. Всеки, когото светлината погали, истински човек става. Всеки, когото светлината погали, гений, светия и ангел става. Когото светлината не погали, нищо от него не става. Някои ангели пожелаха да хванат и помилват светлината, но изгубиха своето знание и свобода. Оставете се свободно на лъчите на светлината, тя да ви гали и милва.

Четирите правила,
СБ, РБ - София, 3.10.1943г.