Един познат ми разправяше следната опитност. Един ден вървял по едно дълго, прашно шосе. По пътя огладнял, ожаднял и пожелал да разкваси малко устата си. Край шосето съзрял една круша. Отишъл под крушата и погледнал нагоре, дано види някой плод. Нито един плод нямало. Докато се готвел да продължи пътя си, явил се малък ветрец, който разлюлял клонете. В тоя момент той чул, че нещо тупнало на земята. Погледнал – една хубава, сочна круша. Навел се радостно към земята, взел крушата и задоволил жаждата си. Ще кажете, че случайно е останал един плод на дървото. Не, това е Божият Промисъл. Съществува Промисъл в света. Пътят, по който минаваме, е осеян с блага. Бог е оставил на тоя път всичко, което е необходимо за нас. във всеки човек, Той е скрил по едно благо за нас. Дето и да отидем – при изворите, при растенията, при животните – навсякъде е оставено по едно благо за нас. Да благодарим за това! Ти оставяш благото, не го взимаш и търсиш друго нещо. Като не виждаш благата, които ти се предлагат, казваш: Няма добро в света. Остарях, побелях, никъде не видях Божественото. Значи, само ти си Божествен, свят човек, като тебе няма друг. Всички хора са лоши, само ти си добър човек. Целият свят е в Бога. Всичко, което е в Бога, е велико. Лошото, от което се оплаквате, това е нечистотата в човека. Като не живеят по Бога, хората държат нечистотата в себе си – вътрешната нечистота, и тя ги измъчва. Какво трябва да направят, за да се освободят от нея? – Да благодарят за всичко, което им се случва в живота, и да работят върху себе си.