Помнете: Както външните, така и вътрешните прояви на човека определят неговия характер.

Някой цигулар свири пред публика. Ако изпусне една нота или изпълни невярно някои тактове, публиката може да не забележи това – зависи от нейното ухо. Музикалната публика схваща и най-малките погрешки на цигуларя. Тя е страж, който го дебне. Ако публиката не е музикална, погрешките остават незабелязани. Обаче, погрешките на цигуларя се отразяват върху живота му. Музикантът, изобщо, трябва да бъде точен и изпълнителен. Ако изпуска някои тонове, той става скъперник, отнема се нещо от характера му. Музикантът трябва да дава от себе си, да проявява щедрост. Той се нуждае от точност и щедрост в изпълнението. Това се иска от всички хора. Ако пишеш писмо на приятеля си, не бъди скъперник, да напишеш две-три думи. Напиши му едно светло, топло, силно писмо, да го зарадваш. Ще кажете, че има лаконическа реч. Тя се употребява в редки, важни случаи. Цезар, римски пълководец, казал: „Дойдох, видях и победих!" Помнете: Както външните, така и вътрешните прояви на човека определят неговия характер. Същото се отнася до удовете на човешкия организъм, до тяхната форма и големина. Например, човек с къси пръсти обобщава нещата. Много неща вижда той, но веднага ги обобщава. Той се движи по периферията на кръга, интересува се от неговата големина. Той мечтае за големи работи. Човек с дълги пръсти има отношение повече към единичните неща, до подробностите. Той влиза в центъра на кръга, от дето тегли радиуси и върви по тях. Колко е голям кръгът, това не го интересува. Той се интересува от съдържанието. Достатъчно е да погледнете пръстите на човека, за да познаете, как е работил в миналото и как работи сега. Природата е написала всичко върху човека. Като го погледнете, познавате, кои неща спъват развитието му и кои благоприятстват.

Хармония в живота,
СБ, РБ - София, 10.9.1943г.