Някой държи ръцете си отзад, подразбира се вързан човек. Не е добре и отпред да се държат ръцете. И в джобовете да се държат, пак не е добре.

Младата мома се заблуждава, като мисли, че може да излъже момъка със своите сладки думи. Сладките думи не са всякога истинни. В тях може да се крие някаква лъжа, нещо фалшиво. Очите, обаче, никога не лъжат. Достатъчно е да видиш, как гледа момъкът, как слуша, как движи носа си, за да го оцениш. Ако вдига носа си нагоре, това означава едно нещо; ако го движи надолу – друго нещо означава. Ако човек стиска устата си и я държи повече затворена, това означава едно нещо; ако я държи повече отворена, това означава друго нещо. Някой държи ръцете си отзад, подразбира се вързан човек. Не е добре и отпред да се държат ръцете. И в джобовете да се държат, пак не е добре. Видиш ли човек да върви замислен, с пръст на челото, дето е центърът на математиката, ще знаеш, че той решава трудна задача. После се почесва отзад по врата – не върви работата. Спирам тоя човек и му казвам: Когато туряш пръста си на челото, не се чеши по врата, но вдигни погледа си нагоре, към Бога, и се помоли да ти даде повече светлина, да решиш задачата си. Ако се почесваш отзад, по врата, учителят може да те скъса.

Да оздравееш,
НБ - София, 24.10.1943г.