Не е нужно да имаш много лопати злато; важно е да го използваш разумно.

Един богаташ, голям скъперник, често се молел на Бога да му покаже, коя е най-голямата му слабост, за да работи върху нея, да се освободи от лошите й последствия. Една вечер сънувал интересен сън: Отнякъде дошъл един човек с голяма кола, пълна със злато, и впрегната с четири чифта бели коне. Човекът, който карал колата, спирал по улиците и раздавал с лопата злато. Хората излизали от домовете си и тичали към колата: всеки искал да получи нещо. Коларят сипвал по една-две лопати на човек и продължавал пътя си. Като видял това, скъперникът се затичал към дома си да вземе един сандък, да получи и той от златото. Коларят му казал: Щом искаш да ти туря злато в сандъка, трябва да легнеш на земята и да поставиш сандъка на гърдите си. Аз ще сипвам с лопатата, а ти ще кажеш, докога да продължавам. Казано, свършено. Коларят турил една лопата, скъперникът мълчал. Турил две, три, десет, скъперникът още мълчал. Най-после започнал да пъшка, не могъл повече да издържа. Коларят казал: Оставете го сам да се справи с товара си. После му казал: Колкото повече се товариш, толкова повече ще пъшкаш. Една лопата ти беше достатъчна. Казвам: Ако имаш една лопата злато, ти ще се ползваш от слънчевата енергия; ако имаш две лопати, ще се ползваш от енергиите на земята; ако имаш три лопати, ще се ползваш от енергиите на Юпитер; ако имаш пет лопати, ще се ползваш от енергиите на Меркурий; ако имаш шест лопати, ще се ползваш от енергиите на Венера. Не е нужно да имаш много лопати злато; важно е да го използваш разумно.

Силите на природата,
МОК - София, 8.10.1943г.