Някой се страхува от течение. Като види отворен прозорец, той се страхува, че ще се простуди. В това отношение, той си внушава, че ще се простуди и, каквото каже, става.

Аз виждам доброто във вятъра, който вее; в реката, която тече; в зрелите плодове, в бистрите планински води, в изгряващото слънце. Това, което носи живот, е добро. Вода, която не тече, не е добра; вятър, който не духа, не е добър; слънце, което не грее, не е добро. Казвам: Всичко, което спъва доброто, е зло, не е на място. Мушиците, които развалят зрелите плодове, са зло за тях. Сланата, която попарва цветята, е зло за тях. Понякога и страхът спъва развитието на човека. Например, някой се страхува от течение. Като види отворен прозорец, той се страхува, че ще се простуди. В това отношение, той си внушава, че ще се простуди и, каквото каже, става. Мислиш, че ще се простудиш, и се простудяваш. Аз съм седял много пъти при отворен прозорец, но не съм се простудил. – Защо? – Не се страхувам от течение. Друг е въпросът, ако отиваш при лош човек. Прозорецът на неговата стая е отворен, ти можеш да се простудиш. Там става силно течение. Като те кани лош човек на гости, не му казвай, че е лош, но кажи: Не мога да дойда, простудявам се; в стаята ти има силно течение. По-добре ти ми ела на гости. Да кажеш на човека, че е лош, това не е изкуство. В какво се крие лошавината му? – Прозорецът е отворен, става течение в стаята му и, който влезе вътре, може да се простуди.

Сопран и бас,
МОК - София, 15.10.1943г.