Няма по-лошо нещо от това, да търсиш погрешките на хората. Друг е въпросът, ако си готов да платиш за тях. Вие още не сте готови да плащате за погрешките.

Вървиш по някоя улица, увлечен в мисълта си. Някой се приближи при тебе, извади кесията от джоба ти. Търсиш парите си, няма ги – взел ги някой. Казваш си: Трябва да бъда търпелив, да понасям всичко. Тук не е въпрос за търпение. Ако си в гората и там може да те срещне човек с револвер в ръка и да вземе кесията ти насила. Кое е по-добре: насила да вземат парите ти или доброволно да ги дадеш? В първия случай Провидението те поставя при благоприятни условия – човек се приближава до джоба ти и изважда незабелязано парите. Във втория случай револверът те заставя да дадеш парите. Най-добре е, когато срещнеш човек, който има намерение да те обере, още отдалеч да му кажеш: Ще ти дам не само хиляда лева, но и две хиляди даже. Ако българинът постъпва така, одобрявам го. Българинът харесва хора, които дават нещо от себе си; те оставят нещо в дома ти. Дойде ли някой въшлив човек в дома му, той казва: Поне нещо живо остави. Късметлия е тоя човек. След това посещение работите на домакина се уреждат. Въшката е бавна, едва се движи, но е хитра, меките места избира, под мишците. Бялата въшка никога не излиза навън, тя се крие вътре. Черната въшка влиза в косата, като в гора. Тя знае къде да лази по главите, дето е мисълта на хората. Това показва, че е умна. Защо някой е допуснал въшка в главата си, не е твоя работа. Не съди хората, не търси погрешките им. „Не съдете, за да не бъдете съдени”, казва Христос. Няма по-лошо нещо от това, да търсиш погрешките на хората. Друг е въпросът, ако си готов да платиш за тях. Вие още не сте готови да плащате за погрешките.

На фокус,
ИБ, ПС - София, 15.11.1944г.