Когато отиваш при духовен човек, трябва да бъдеш малко объркан, да не показваш своята духовност; ако отиваш при музикален човек, трябва да минаваш за неук, да можеш да слушаш, какво ще ти говори той и как свири. Покажеш ли, че много знаеш, той ще те изпъди.

От математиката се знае, че най-късото разстояние между две точки е правата линия, а най-дълга линия е кривата. Следователно, за да живее дълго време на земята, човек трябва да се изкриви малко. Който иска да бъде абсолютно прав, съкращава живота си. За да не бъде животът на хората къс, все трябва малко да се изкривят. Въпреки това, хората искат да живеят хармонично. При сегашните условия, на земята не може да се живее хармонично. – Защо? – Тя не може да издържи тая хармония – кората й би се разчупила. Какво правят войниците, когато вървят през някой мост? – Те вървят разбъркано, без такт. Ако вървят в такт, хармонично, непременно ще съборят моста. Ето защо, когато отиваш при духовен човек, трябва да бъдеш малко объркан, да не показваш своята духовност; ако отиваш при музикален човек, трябва да минаваш за неук, да можеш да слушаш, какво ще ти говори той и как свири. Покажеш ли, че много знаеш, той ще те изпъди. Много естествено, щом знаеш много, той нищо не може да ти предаде. Сега аз ви навеждам на тия мисли, защото вие искате да бъдете съвършени, всичко да знаете. Всеки иска да си даде мнението, да покаже, че всичко знае. Невъзможно е човек да знае всичко, както не може да носи тежестта на цялата земя. Можеш ли да носиш товара на всички хора? Физически това е невъзможно. Естествено е желанието на младия да се учи, да придобива знанието и опитността на стария. Естествено е и желанието на стария да се подмлади, да стане млад, да има условия да учи. Тогава старият, като се подмлади, отива на забавачницата, а младият – отива в университета, да изучава големите работи. Старият се занимава с дребни работи, които едва се виждат под микроскоп. Детето не се интересува от дребни неща; то се интересува от големи, велики неща. Следователно, естествено е желанието на младия да стане стар и на стария – да стане млад, но не е естествено човек да се стреми да носи земята на гърба си.

Сопран и бас,
МОК - София, 15.10.1943г.