Искам животът за вас в бъдеще да стане съзнателен и приятен в школата. Не да ви лишим от страдания, ни най-малко. Целта ни е тази: да ви научим да използвате страданията. Страданията са най-голямото благо, което ви се дава от страданията. Никое страдание не е произволно. Всяко страдание си има дълбок смисъл. И ако ни е позволено да обясним защо стават... То е една от тайните на природата. Като дойдат страданията всеки трябва да ги понесе. Като минат тогава ще ги обясняват. Даже Христос, един такъв велик Дух като Христа искаше да знае защо му се дава най-великия изпит и не му се даде абсолютно никакъв отговор. Отговорът, който му се даде е, че му протече кръв. Най-после, като пита, пита, той каза: „Тъй да бъде. Да бъде Твоята воля“. Значи страданието Му да мине без никакво обяснение. Пита Той, ако е възможно, да мине чашата, значи изпитът да мине. Сега вие искате, когато ви се даде някое страдание, веднага да ви се даде обяснение. Не, обясненията всякога идат подир, след като мине изпита. Ще се научите да мислите. Всеки един изпит дойде ли, турете мисълта: „Тъй е Волята Божия, разумната Воля Божия, великата Воля Божия, на безпределния космос, Неговата Воля е такава“. Всяко друго разрешение ще ви въведе в грях. И ако в даден момент някой би ви обяснил причините на тия страдания, той ще ви причини най-голямото зло. Тъй е Волята Божия, не съжалявайте. За страданията не съжалявайте. Защото, ако вие съжалявате за страданията, тогава пък трябва да съжалявате и за любовта, която ви се праща. След всяко голямо страдание иде и любов. Такъв е законът. Трябва да го знаете абсолютно тъй. Може да опитате. Колкото страданието се увеличава, толкова любовта се увеличава, и колкото страданието се намалява, толкова любовта се намалява. Следователно, страданието ще бъде мерено, чрез което ще мерите увеличаването на любовта. А любовта може да се увеличава разумно и тя приижда. Тия два процеса едновременно вървят в строежа на човешката душа.