Ако всички българи последват тоя пример, спрелият кон на техните коли ще поеме височината, ще излезе на равно, и работите им ще се оправят.

Един ден се връщах от града, отивах на Изгрева. Тъкмо на най-високото място на шосето настигнах една кола, догоре пълна с въглища. Каруцарят бие конете, да вървят, но колата не мърда – конете са слаби, не могат да поемат височината. Ако кажа на каруцаря да не бие конете, няма да ме разбере. Ако му кажа да извади част от въглищата, няма да ме послуша. В тоя момент настигат колата четири ученички и четирима ученици, говорят си весело, радостно, че ги разпуснали за матура. Като видяха колата и слабите кончета, един от тях извика: Другари, да помогнем на кончетата! Всички се съгласиха. Момчетата застанаха от едната страна на колата, момичетата – от другата и, в пет минути отгоре, конете поеха височината. Доволни, радостни, учениците се върнаха назад, като скачаха и пееха. Ако всички българи последват тоя пример, спрелият кон на техните коли ще поеме височината, ще излезе на равно, и работите им ще се оправят. Учениците приложиха любовта си, и колата продължи своя път. Те казаха на каруцаря: Моля ти се, не бий конете, те са слаби. Ние ще им помогнем. Днес светът се нуждае от хора, проводници на Божията любов, да подемат Великото Божие дело, което е спряло на пътя и не може да върви. Нужни са само четири момчета и четири момичета, за да тръгне конят. Четирите момчета и четирите момичета са разумните хора в света. Красиви са лицата на тия момчета и момичета. Работа се иска от всички.

Три важни неща,
НБ - София, 28.11.1943г.