Често хората си служат с думи, които имат голяма динамична сила. Те не знаят това и се чудят, защо думите им предизвикват обида. Кажеш на някого една дума, и той се обижда. Защо се обижда, не знаеш. Казва: Не обичам нито да ме корят, нито да ме хвалят. Вместо да кажеш на човека една обидна дума, кажи му, че е добър. Днес му кажеш, че е добър; на другия ден кажеш, че е добър; на третия ден кажеш пак същото. В първо време той е неразположен, не обича да му казваш, че е добър. Обаче, на десетия ден му става приятно. Най-после и той си казва: Наистина, добър човек съм. И скулпторът постъпва по същия начин с грубия, неодялан камък, докато го извае. Днес го чукне и казва: Добър си. Утре го чукне и казва: Добър си. Най-после камъкът се изглажда, извая и от него излиза красива статуя. Всяко движение на скулптора е отмерено и равномерно. Всяко движение, което не е отмерено, не е добро. Когато скулпторът вдига и слага чука върху камъка и казва „Добър си”, това значи: В тебе са вложени всички възможности да станеш добър. Следователно, като кажеш на човека, че е добър, това значи: Бог е вложил в тебе всички възможности да бъдеш добър. Тия думи са на място. Какво придобиваш, ако кажеш на себе си, или на друг някой, че е лош човек? Тия думи не са на място. Какво означават думите „лош човек”? Да кажеш на някого, че е лош, това е все едно да полееш бялата му дреха с черно мастило. Лесно се вади черното мастило, но защо трябва да заливаш дрехата си с него? Достатъчно е да намокриш петната с лимон или с оксалова киселина, за да ги изчистиш. Под „черен човек” разбираме егоистичен, човек със затворено сърце, който от сутрин до вечер мисли само за себе си. Той прилича на Настрадин Ходжа, който казал: Ако умре жена ми, половината свят се свършва; ако умра аз, целият свят се свършва. И обратно: Ако жена ми живее, половината свят живее; докато аз живея, целият свят живее. Според ходжата, светът е създаден само за него и за жена му. Всъщност, и да умре Настрадин Ходжа, светът ще си съществува.