Това упражнение трябва да го направите всички, без изключение. Който не го направи, той ще носи последствията на своето непослушание.

Сега ще ви дам още един опит, пак за една седмица. Този опит ще направите след като свършите първия. Опитът е следният. Всяка вечер, преди да си легнете, ще седнете на стол близо до масата, ръцете си ще поставите на масата, ще застанете тихо и спокойно и с отворени очи за десет минути ще концентрирате мисълта си. През това време няма да движите нито очите си, нито ръцете си, нито краката си — ще бъдете съвършено неподвижни. Докато трае упражнението, вие ще бъдете поставени на големи изпитания: тук-там по тялото, по лицето, по ръцете, по краката, по носа ще усетите, като че нещо ви хапе, щипе, но ще се владеете, няма да се почешете. Най-малкото мръдване показва, че нямате воля. Ще седите тихо и спокойно, като че нищо не ви безпокои. Тези щипания представляват така наречените щипещи мисли, но вие няма да им обръщате внимание. Ще бъдете спокойни, ще изтърпите докрай. Който ви види в това положение, ще помисли, че някаква велика идея ви занимава. Ще гледате по часовник само десет минути да трае упражнението. По този начин вие ще усилите волята си. Ако не можете десет минути да концентрирате мисълта си, как ще издържите на по-големите противодействия в живота си? Щипанията по тялото се дължат на временното спиране на нервната енергия. Те представляват малки електрически експлозии, които стават в нервната система. Понякога тези бодвания са много силни, ще ви предизвикат да подскочите, но и при това положение трябва да се въздържате. Каквото и да става с вас по време на упражнението, вие ще бъдете тихи и спокойни, ще знаете, че всичко ще се нареди както трябва. Като свършите упражнението, желал бих някои от вас да разкажат какви опитности са придобили в това време. Не само щипания ще имате, но ще ви дойдат най-различни мисли и желания. Ще дойде в ума ви мисълта колко добре ще бъде, ако имате една хубава баница пред себе си или някакво сладко, или изведнъж да ви дойдат отнякъде пари, да забогатеете. После пък ще си въобразите, че можете да напишете някакво произведение, с което да учудите света. Какви ли мисли няма да минат през ума ви в тия десет минути. Тези мисли ще тропат на вратата ви, но вие няма да им обръщате внимание, ще знаете, че сте назначени на голяма служба, не можете да напуснете работата си нито за секунда. Те ще ви задават ту един, ту друг въпрос, но вие няма да им отговаряте. Ще ви кажат: Нямате ли човещина към нас? Каква е тази глупава работа, с която се занимавате? Мислите ли, че светът ще се оправи по този начин? Каквото да ви говорят, ще мълчите. Интересно е да видите можете ли да концентрирате мисълта си поне за десет минути. За да не влезе някой в стаята ви през това време и да ви смути, ще се заключите. Предварително ще кажете на домашните си, че имате много важна работа и молите никой да не ви безпокои. Сами ще знаете, че наистина тази работа е важна и от нея зависи вашето бъдеще. Че някой хлопал на вратата ви — нищо от това. Временно няма да държите на благоприличието. Ще седите спокоен, няма да мърдате. Вижте турците как се молят. Те коленичат и не искат да знаят дали някой ги гледа. Това упражнение трябва да го направите всички, без изключение. Който не го направи, той ще носи последствията на своето непослушание.

Добри навици / Образуване на добрите навици,
МОК - София, 7.2.1923г.