Естествената, непреривна мисъл е права.

Човек трябва да мисли право. Естествената, непреривна мисъл е права. Неестествената мисъл се образува от топенето на снеговете. Тая мисъл е непостоянна. Водата в реките се увеличава, но не е постоянна. Това, което се топи, не образува извор. Каква обич е тая, която ту се явява, ту изчезва? Тя е неестествена. Днес обичаш приятелката си, а след две години не я обичаш. Това е любовта на бъчвата, която съдържа 500 литри вино. Всеки ден точиш по един литър, даваш на приятелите си. След 500 деня нямаш нищо в себе си. Казваш: Не зная, какво стана с мене, никой не ме посещава вече. – Много естествено, няма какво да дадеш. Казваш: Източиха ме, нищо не остана в мене. Отвреме-навреме идат някои хора и ме питат: Имаш ли друга бъчва? Скоро ли ще я отвориш? Всички се интересуват от бъчвите ми, а не от мене. Казваш: Обезсмисли се животът ми. – Значи, кръчмар си. Бъчвата се изпразнила, виното е свършено, няма какво да даваш. Какво ще правиш след това? Каквото направило магарето, което било пуснато на свобода след десетгодишно прекарване в една мина в Америка. Едно магаре било затворено цели десет години в една каменовъглена галерия, да пренася въглища от едно място на друго. През това време то не видяло нито един слънчев лъч. Около него царил пълен мрак. Най-после магарето било пуснато на свобода. Като видяло слънцето, то започнало да се търкаля, да реве, да се върти. Голяма била радостта му! След десетгодишен мрак и затвор, то видяло слънцето и почувствувало свободата. То си казало: Няма смисъл да работиш на тъмно и в ограничения. Смисълът е в светлината и свободата.

Активност,
МОК - София, 17.12.1943г.