Щом съм жена, аз съм любов – нищо повече. В този смисъл, не може да има разлика между една и друга жена. И мъжът трябва да каже: Щом съм мъж, аз съм светлина – нищо повече. Следователно, не може да има разлика между един и друг мъж.

Какво ще кажете, ако ви попитам, защо се жените? Ще кажете, че женитбата е необходима за размножаване на хората, за поддържане на рода. – Защо трябва да се поддържа родът? – Не знаем. – Според мене, човек трябва да знае защо постъпва по един или друг начин, защо прави нещо. Ученикът учи, за да придобие знание, чрез което осмисля живота си или си създава карцера. Като се стреми към знанието, всеки човек си поставя различни цели. Хората не разбират, защо в известен случай човек може да се ожени, а в друг случай – не може. Ще кажете, че това е парадокс. Според мене, само младите се женят, а старите умират. Това е закон. Когато един умира, друг се ражда; когато един се жени, друг умира. Да се ожениш, това значи, да станеш собственик, да владееш нещо. Мъжът владее жена си, а жената владее мъжа. Щом имаш владение, ще ти дадат крепостен акт. Мъжът казва: Ожених се за еди-коя си Мара. Тя е длъжна да става сутрин рано, да свари млякото и кафето, да ми приготви закуска. После да приготви хубав обяд, а вечерта да направи кюфтета. Ако не изпълни тези задължения, очаква я глоба. Това значи да се ожениш: да владееш нещо с крепостен акт и да имаш право на давност. Ще подпишеш крепостния акт и ще влезеш във владение на тази собственост. След всичко това, ще кажат, че Бог съчетава хората, че женитбата е от Бога. Ако е така, как смеят хората да се развеждат? Ако женитбата е Божествен закон, как може да се разрешава с човешки закони? Защо се развеждат мъже и жени? Че някой мъж се срещал с чужди жени, че не се връщал вкъщи, веднага дават развод на жената. Отде знаят, че мъжът не води правилен живот? Аз мога да ви докажа, че съществуват само един мъж и само една жена. Щом има само една жена, отде са дошли другите? Значи, мъжът има само една жена, следователно, и останалите са му близки – сестри на собствената му жена. Ще възразите, че не съм прав. Аз съм прав, а вие сте крив. Поддържам: Докато жената мисли, че съществуват много жени, тя всякога ще подозира мъжа си. И докато мъжът мисли, че съществуват много мъже, той всякога ще подозира жена си. И тъй, жената трябва да каже: Щом съм жена, аз съм любов – нищо повече. В този смисъл, не може да има разлика между една и друга жена. И мъжът трябва да каже: Щом съм мъж, аз съм светлина – нищо повече. Следователно, не може да има разлика между един и друг мъж. Докато идеите са разбъркани в умовете на хората, те никога няма да се познават. Какво ще стане с човека, ако всичките му органи – ръце, крака, очи, уши се отделят и започнат да живеят индивидуално? Докато между органите на тялото съществува раздор, човек е осъден на смърт. Всеки орган трябва да бъде на мястото си и да съзнава предназначението си. Те трябва да съзнават, че са части на едно цяло, че интересите им са общи. Така също, интересите на всички жени и на всички мъже са едни и същи. Следователно, задачата на жената не е да владее мъжа, да има крепостен акт върху него. И задачата на мъжа не е да владее жената.

Станете да отидем!,
НБ - София, 29.10.1922г.