В хубавото пение трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете. Когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н.

За да има хармония между тоновете и думите, композиторите в музиката трябва да се вслушват в своята интуиция, т.е. те трябва да се ползват от разположението на ума и сърцето си. Когато човек иска да пее, той трябва да бъде свободен, да не се смущава от мисълта какво ще кажат хората за неговото пение. - Какво ще кажат, това е тяхна работа. - Може да се смеят. - И това нищо не значи. Смехът улеснява пението. - Може да се сърдят, че ги смущавате. - Това още повече улеснява пението. Изобщо на добрия певец нито се смеят, нито се сърдят. Най-първо човек трябва да пее за себе си. По-добър слушател от него няма. Харесва ли той сам пението си, и другите хора ще го харесат. Пей, докато си доволен! Не си ли доволен ти сам, прекъсни да пееш, почакай, докато отново придобиеш разположение. Започнеш ли да питаш другите, дали са доволни от твоето пение, ти си изгубил вече 50 на сто от твоята песен. Мнозина ще кажат, че в пението са необходими техника, такт и ред други правила. В хубавото пение трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете. Когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н. Думите в някои песни са така наредени, че разрушават. Щом има мекота и хармония в пението, техниката и тактът се налагат сами по себе си. Освен това трябва да се знае кои слогове и кои букви са силни или слаби, та да се поставят на места, съответни на тоновете.

Козативни сили,
ООК - София, 18.11.1925г.