Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята.

За учениците, които работят върху пентаграма, се иска повече молитва. Трябва да се молите и то съзнателно. Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето му или във волята му. Ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултат. Искате да се обърне някому сърцето, ще се молите. Молитвата не иска философия. На небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша - има само един път. Вие се спирате: „Дали е този пътят?“ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят?“ Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път. Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам. В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую. Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята. Духът е онзи, който във всинца ви казва Него да не забравяте.

Моето верую,
КД - София, 12.9.1924г.