Обикновеният вярващ живее като обикновен човек и умира такъв. За него изпити не съществуват. Щом станеш ученик, изпитите веднага дохождат.

Често се говори за духовния и за светския живот. Като изучават Божественото учение, хората имат желание да станат силни, учени, богати, да им тръгне всичко наред, да познаят света, да познаят и себе си. Те гледат на себе си като на избраници, да бъдат богоугодни на Бога. Ако не постигнат това, те се отчайват. Наистина, когато влезе в духовния път, човек минава през първото посвещение. Запитват го: „Какво искаш – сила, власт или пари? И този път води към Бога. Силата ще оправи света; властта ще го държи в ръцете си, а парите ще го укрепят“. Това е изпит за учениците, а не за онези, които вярват. Те не се подлагат на изпит. Обикновеният вярващ живее като обикновен човек и умира такъв. За него изпити не съществуват. Щом станеш ученик, изпитите веднага дохождат. Значи ученикът се изпитва, а обикновеният човек е свободен. Не съжалявай, ако не те изпитват още.

Който слуша вас, Мене слуша,
НБ - София, 15.7.1923г.