Хората страдат по причина на това, че не искат да бъдат носители на Божественото. В края на краищата, Божественото ще се наложи.

Като говоря за светлината на любовта, някои се срамуват от нея и казват: Не ни говори за любовта. Да се срамуваш от любовта, това показва, че криво я разбираш. Красив е светът на любовта. Няма по-чист, по-красив и по-възвишен свят от този на Любовта. Аз говоря за Божията Любов, а не за човешката, която уподобявам на качамак. Любов, която ту се явява, ту изчезва, не е любов. Който люби, той всякога дава, а не взима. Той казва: Благодаря, че мога да обичам. Това ми е достатъчно. Като обичам, ще давам, без да очаквам нещо. Истински богатите са любвеобилни хора. Чувстванията не са любов. Да любиш, това значи, умът, сърцето и волята ти да са в съгласие и пълна хармония помежду си. Дето влезе любещият, всички възприемат неговото състояние. Той е носител на великата Божия Любов и светлина. Хората страдат по причина на това, че не искат да бъдат носители на Божественото. В края на краищата, Божественото ще се наложи. Не може да бъдеш човек, ако не си носител на любовта, мъдростта и истината. Аз говоря за онези, които ходят в пътя за познаване на Бога. За да успявате, трябва да работите върху себе си. Само така светлината ви ще се усилва. Колкото по-силна е светлината на човека, толкова в по-висок свят влиза той. От физическия свят той минава в духовния, а от духовния – в Божествения свят. Така той ще започне да мисли, чувства и действа като Бога. Това значи познаване на Бога.

Просете, търсете и хлопайте,
НБ - София, 14.9.1930г.