За мене този пример е много поучителен, той струва не два лева, но няколко хиляди лева.

Преди 10 - 15 години наблюдавах един млад човек, който не беше ял 3 - 4 деня. Гледам го, доста интелигентен. Върви си по пътя. По едно време край него мина едно дете, което подхвърляше два лева нагоре, играеше с тях. Парите паднаха на земята, и младият човек си тури крака върху тях. Детето търсеше парите си наоколо, но не можа да ги намери. То се обърна към младия човек и го запита: Къде са парите ми ? Обаче, той нямаше смелостта да му каже, къде са. Той трябваше да каже на детето: Братче, можеш ли да ми дадеш тези пари на заем? Той стоеше, бореше се в себе си, да даде ли парите на детето, или да ги задържи. Аз се приближих при него, потупах го по рамото и му казах: Приятелю, дай парите на момченцето. Ела с мене, аз влизам в положението ти. – Извинете – каза той, като въздъхна. Тежки са условията на живота. – Тежки са, но човек трябва да преодолее условията. Мисля си: За два лева този човек наруши своето равновесие. От този пример се вижда, докъде може да стигне човешкото съзнание. За мене този пример е много поучителен, той струва не два лева, но няколко хиляди лева.

И валя дъждът,
НБ - София, 1.6.1924г.