Духът на умрелия иска да му отмъсти, да го застави той сам да се хвърли от канарата, да умре по същия начин като него.

Един млад момък се отчаял от живота и решил да се самоубие. Качил се на една висока канара и решил да се хвърли от тази височина да се убие. Докато решавал този въпрос, дожаляло му за живота, за младостта му и започнал да плаче. Защо плаче? — Много просто. Това състояние не е негово. Той преживява състоянието на някой умрял, когото в миналото някога е бутнал от такава канара и го убил. Духът на умрелия иска да му отмъсти, да го застави той сам да се хвърли от канарата, да умре по същия начин като него. Като знае това, младият момък трябва да се обърне мислено към духа на заминалия и да му каже: Слушай, братко, не ме заставяй да извърша голяма грешка, от която ни ти, нито аз ще се ползваме. Ето, аз имам тяло, което давам и на твое разположение. Влез в мене да живеем и работим заедно. В моето тяло могат да влязат много души, да образуваме едно голямо съдружие и всички да работим в името на една обща, велика идея, която ще ни повдигне, ще осмисли живота ни.

Развитие на мозъчните центрове,
МОК - София, 28.2.1923г.