За да разрешиш мъчнотията си, ти трябва да се свържеш с Бога. – „Не може ли без мъчнотии?“ – Не може. Разрешаването на мъчнотията е чистене. Ще изчистиш пътя си към Бога, т.е. ще премахнеш греховете си от своя път. Ако пътят на човека не е чист, Божията мисъл не се предава правилно. Чрез мъчнотиите се пречиства нервната система. Когато всеки нерв се пречисти, тогава човек приема правилно Божествената светлина и мисъл. – Защо идат страданията? – За да премахнат нечистотиите от човешкия ум. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как от главата на страдащия излизат особен род вълни, които миришат неприятно. Те са резултат обаче на човек, който има низши страдания. Не говоря за висшите, морални страдания, при които човек излъчва нещо приятно от себе си. Някои хора постят с цел да се пречистят. В този случай те миришат неприятно. От стомаха им се отделя лоша миризма. Значи, човек ще пости, докато престане да мирише лошо. И тъй, докато е жив, човек трябва да се чисти. Ще изчистиш първо устата и стомаха си, отдето иде миризмата. Същевременно ще развиваш обонянието си, сам да разбереш, доколко си се изчистил. Ако дъхът ти мирише, а ти говориш на хората за Бога, мислиш ли, че ще те слушат? Щом си отвориш устата, те ще избягат, да бъдат далеч от тебе. Ще се молите, ще работите върху себе си, да се пречистите. Каквато и да е миризмата, тя може да се махне. Още в миналото дяволът е станал причина за тази миризма. Има случаи, когато децата не обичат майка си. – Защо? – Заради миризмата, която се отделя от нея. Човек трябва да се чисти. – Как? – Чрез пост. Ще пости, докато дъхът му се очисти. Ако пости и дъхът му продължава да мирише, това не е никакъв пост. Ще постиш не да отслабнеш, да станеш жълт като светия и да изчезнеш от земята, но да се пречистиш, да не мирише дъхът ти.