Човек трябва да владее мозъка си, т.е. да познава законите, които го управляват, за да може разумно да се ползва от неговата енергия.

Най-ценното нещо в човешкия организъм е мозъкът. За тази цел човек трябва да владее мозъка си, т.е. да познава законите, които го управляват, за да може разумно да се ползва от неговата енергия. Мозъкът е голямо динамо на сили, на електрическа енергия, която изпраща по целия организъм. Ако знае правилно да се ползва от тази енергия, човек би могъл сам да се лекува. Вярата, надеждата, милосърдието, благоговението, както и моралните чувства в човека са положителни величини, които имат мястото си в известни центрове, в известни области на мозъка. Който знае как да се ползва от тях, той сам ще се увери в тяхното добро въздействие върху човека. Други някои чувства пък, като предпазливост и страх, са отрицателни величини. Освен положителни и отрицателни чувства, в мозъка има още много центрове, някои от които са едновременно и положителни, и отрицателни. Такива са, запример, съвест, самоуважение, общителност и други. Освен споменатите чувства и способности в човешката глава има още много такива: разрушителност, сравнение, съвест и др. Когато човек има силно критичен ум и силно развито разрушително чувство, той се проявява в живота като голям разрушител. Каквото препятствие срещне на пътя си, той иска да го разруши, да го премахне. Човек, у когото е развит центърът на сравнението, каквито препятствия срещне в живота си, той ще ги премахне с разума си. Дълго време ще мисли и след това ще действа. Когато центърът на сравнението е добре развит в човека, той съпоставя нещата, изучава ги внимателно и тогава се произнася. Щом се натъкне на две различни идеи, той започва да ги сравнява, да ги съпоставя и тогава само или и двете отхвърля или приема, или само едната от тях приема, а другата отхвърля. Когато разсъдителните способности в човека са развити, той обича да търси причините на нещата, а оттам се ориентира и върху последствията им. Силно развитото чувство на предпазливост ражда в човека страх. В животинското царство страхът е закон, който регулира отношенията. Там слабият се спасява с бягане. Колкото краката му са по-дълги и може да бяга, толкова по-добре за него. За да се развие това чувство у животните, това показва, че условията на живота им не са били благоприятни. Страхът у животните е страж, който ги пази от опасности, на които могат да се натъкнат. Не е добре, когато това чувство у човека се развие чрезмерно. Когато съвестта е силно развита, а разумът — слабо развит, човек става голям фанатик. Когато моралните чувства са добре развити, а разсъдителните способности слабо развити — човек пак става фанатик. И тъй, понеже у съвременните хора мозъчните центрове не са развити хармонично, те не могат правилно да възприемат енергиите, които слизат от висшите светове, вследствие на което мислите, чувствата и действията им са неправилни.

Развитие на мозъчните центрове,
МОК - София, 28.2.1923г.