Всеки от вас може да извая от себе си такъв човек, какъвто иска, но за това се изисква светъл ум, благородно сърце и силна воля.

Засега вие сте в процеса на вашето развитие, който още продължава, и отсега трябва да работите върху себе си. Човекът, докато е още в утробата на майка си, няма възможност да работи. Тогава майката работи, майката го моделира, той не е свободен. Но щом се родите, вие може да станете майка на себе си – ще работите както искате. Вие може да кажете: Това зависи от обществото. Не, всеки от вас може да извая от себе си такъв човек, какъвто иска, но за това се изисква светъл ум, благородно сърце и силна воля. Имате ли всичко това, може да направите каквото искате, но ще изучавате законите на природата. Преди да направите туй нещо, ще имате големи мъчнотии, но мъчнотиите не са лош признак. Това са плюсове за вас. Онзи човек, който има мъчнотии, спрямо него природата е по-благосклонна, отколкото спрямо човека, който няма мъчнотии. Такъв е великият закон. (– Има ли предел на развитие?) – Предел на развитие няма. Пределът ние сами си поставяме, по закона на внушението и наследствеността. Човек, като стане на 40–50–60 години, започва да казва: Остарях вече. Той сам си внушава и другите му внушават. По този начин той възприема мислите на всички стари хора и се солидаризира с тях. Не, ти трябва да се издигнеш над всички стари хора, да кажеш: Аз няма да остарея. Те казват: Остаряхме ние вече и сега трябва да умрем. Умирането е един процес в закона на прераждането, за да почне деятелността отново. Това е един временен метод в природата. За в бъдеще ще приложим по-хубави методи от сегашните, но трябва да работите. Всеки от вас трябва да работи.

Моралният тип,
МОК - София, 24.2.1924г.