Вие сте дошли да създадете от себе си един нов човек.

Онези богословци, които казват, че Господ създаде света в 6 дни, искат да покажат, че времето е много късо. То не е така. Те не разбират закона. Господ, за да създаде сегашния свят, един дълъг период му взело, милиони години са минали. Хората, като не разбират, съкратяват, за да покажат, като е бързо, че Господ е силен и в 6 деня създал света. В един обикновен ден, завъртането на земята около нейната ос. Казват, че в първия ден Бог създал небето и земята. На какво основание, кой беше първия ден, когато земята я нямаше? Казва: „В начало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена.“ Казва: „В шест деня Господ създаде света.“ Който не вярва това, не е право. А пък един Божествен ден подразбира ден на светлината. Шест е период на светлината. Природата има едно тяло, с което Бог се завърта. В колко време? На колко години искате да ви кажа, че се завърта? То е Божественият ден. Милиони години се минават, за да се завърти веднъж и да се образува един ден. То е разумният ден на Битието. Всякога, когато се зароди една идея в Бога, то е изгревът на Слънцето. Когато се осъществи, то е залезът на Слънцето. Това е един Божествен ден в моя ум. В онзи момент, когато се зародила тази идея, да създаде Бог света, то е изгревът на Божественото Слънце. Когато всички идеи се реализират, то е залезът на Слънцето. И видя Бог от изгрева до залеза, от задаването на живота до свършването, че всичко е добро направено. То е ден първи. И във вас, когато се зароди една идея, и докато я реализирате, е ден първи. Вие имате мярка във вас. Щом се зароди една идея, то е зачеването на живота. Щом свършите живота, то е първият ден на работата, с която ще се определи как е направена. Или трябва да се знае тази Божествена мярка. И тогава във всяка една ваша постъпка, разумното, Бог се проявява. Ти, след като учиш седем години в гимназията, ще се проявиш, че добре си направил работата. Той ще каже: Аз познавам, че добре си направил работата. И видя Бог, че всичко онова, което е направил, е добро. Туй, което Той направи, Го достави на всички разумни същества и ние след толкоз хиляди години казваме: „Много добре е направено.“ Туй, което Бог в началото видял, ние след милиони години го съзнаваме, че светът е направен разумно. Всички разумни хора искат да докажат, че е разумно създаден. Той е създаден разумно в началото. Ние сега констатираме въпроса. Значи разумността не се изменя, останала при всичките условия. Времето и пространството не изменят доброто. Доброто си остава. Но някой път във вас се заражда идеята: „Че какво ме ползува, че правя добро?“ Вие не разбирате. Единственото нещо, което остава във вас след всички перипетии, то е доброто. Аз правя доброто, понеже то ще остане в мене. Пък онова, което няма да остане, аз не го правя. Светлината е, която дава. Светлината, като озари света, тя дава впечатленията за всички предмети и звезди, и растения, и животни. Всичко светлината открива. Светлината е предметно учение. То е Божественият ден, който иде. То е одаряването. Тия мисли, тия чувствувания, тия постъпки, то е Божественото. Сега Господ казва: Създай в себе си своя свят. И ти почваш да работиш върху своя ум, върху своето сърце и върху своята воля, върху тялото. И ние създаваме, творим. Казвате: „Какво ме ползува?“ Вие сте дошли да създадете от себе си един нов човек. Сега още не сте нов човек. Един стар модел сте. Стар модел аз разбирам ето какво: Представете си, че имате една риза, направена от козина. Като я облечеш, дращи, хапе, ти се въртиш. Нов модел, разбирам една хубава риза, направена от хубав плат, мек, който така приляга, че ти е приятно да се допре до тялото. Като ходиш, приятно ти е, че носиш хубава риза и ти е олекнало. Това аз наричам нов модел. Старият модел много хапе, недоволен си като козиняк. Човек сега е направен по стария модел, понеже се ви хапе по нещо. За да се оправи по живота, тази риза, направена от козина, трябва да се промени.

Добро и зло,
МОК - София, 11.11.1938г.