Не можем да познаем любовта, докато не опитаме любовта на Бога към нас.

Първият плод на Духа е любовта. Хората са дошли едва до опаковката на любовта. Те са далеч от съдържанието на любовта – до Божията Любов. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих". Следователно, не можем да познаем любовта, докато не опитаме любовта на Бога към нас. Много блага е дал Бог на хората, много любов е излял към тях, но те още не са Го познали, поради което са недоволни от живота. Бог вижда това, търпи и чака времето, когато хората ще се пробудят. Бог е дълготърпелив и милостив. Той знае, че недоволството, мъчението, страданието са временни неща. Само любовта и радостта са вечни. Казано е в Писанието; „Ще изтрия сълзите им и няма да помена греховете им". Старият свят заминава, нов свят се създава. Каквото става в света, е за добро. Посаждаш един орех, който след време се пропуква и от него израства ново, младо растение. Вятърът огъва клоните на младото дърво, снегът ги навежда към земята, докато един ден дървото заякне и устоява на всички несгоди и ветрове. Който яде от плодовете на тоя орех, трябва да благодари. Докато нашата любов не даде плод, както орехът, не можем да разберем Божията Любов. Христос казва: „Който ме яде, той има живот в себе си". Никой не може да яде Христа, но ще яде плодовете на Неговия живот. Следователно, давайте на хората от плодовете на своята мисъл, на своите чувства и постъпки, за да ви разбират. Само така ще се радвате на плодовете си, както и на плодовете на своите ближни.

Плодовете на Духа,
УС - София, 24.10.1943г.