Като изучават различните отрасли на съвременната наука, хората се стремят да ги прилагат в живота си. Колкото по-голямо практическо приложение има дадена наука, толкова повече хората се интересуват от нея и я изучават. Значи всяка наука има известно отношение към физическия, духовния, даже и към Божествения живот на човека. Достатъчно е една наука да се докосне до Божественото в човека, за да му даде условия да се прояви. Например преди хиляди години на Земята са съществували известни зародиши, които са се развивали добре, понеже тогавашните условия са били благоприятни за тях. Днес обаче те не съществуват, т. е. не могат да се проявяват и развиват, понеже условията им не са благоприятни. Днес те са в латентно, почиващо състояние, но ако се поставят при благоприятни условия, те могат да проявят живота. Такива зародиши съществуват и в човешката душа. Те чакат време и условия за своето развитие. Ако попаднат при добри условия, те започват да се развиват и проявяват живот. Ето защо, от човека зависи да развие ли своите дарби и способности, които като зародиши се крият в него, или за дълго време още да ги остави в спящо състояние. Науката в широк смисъл на думата има за цел да приготви благоприятни условия за човека, при които да се проявяват силите на ума, сърцето и волята му. За да създаде тези условия в себе си, човек трябва постоянно да упражнява ума, сърцето и волята си, да им доставя нужния материал, с който да ги подхранва. За да се ползва правилно този материал, в помощ на човека иде положителната наука. Тази наука може да му въздейства във всички направления. Коя е положителната наука? – Това е науката, която води към придобиване на Истината. Казано е в Писанието: ”Истината ще ви направи свободни.“ Тя ще освободи човека от мъчнотии и несгоди, от страдания и противоречия, от падания и ставания, от обезсърчавания. Тя ще въведе човека в Царството Божие. За да придобие тази наука, човек трябва да изучава и прилага Божиите закони. Вън от тези закони никаква свобода, никакви отношения не могат да съществуват между хората. Следователно, който иска да изучава Божествената наука, той трябва да изучава Божествените закони така, както музикантът изучава законите на музиката и ги прилага. Истинският музикант трябва да свири не само онова, което музикантите преди него са свирили, но и той сам трябва да съчини нещо. Веднъж има ли музикално чувство в себе си, човек трябва да работи върху него, трябва да му дава храна, да го подхранва. Художникът, лекарят, философът, поетът също така трябва да работят върху себе си, да привлекат ония сили, които са необходими за подхранване на техните дарби. Не могат ли да привлекат съответни сили за своите дарби, те не могат да бъдат духовни хора. В каквато област на науката иска човек да прогресира, такива сили трябва да привлича към себе си. Като ученици, от вас се иска смелост и благородство. С тези качества вие можете да напреднете в науката. Тя е необходима и за този, и за онзи свят. Науката, музиката, изкуството осмислят живота и помагат за разрешаване на трудните задачи, които се срещат в него.
Веднъж има ли музикално чувство в себе си, човек трябва да работи върху него, трябва да му дава храна, да го подхранва. Художникът, лекарят, философът, поетът също така трябва да работят върху себе си, да привлекат ония сили, които са необходими за подхранване на техните дарби.
Етикети:
Благородство,
Божественото,
Воля,
Дарби,
Душа,
Закони,
Изкуство,
Израстване,
Истина,
Музика,
Наука,
Приложение,
Работа,
Свобода,
Смелост,
Способности,
Сърце,
Ум,
Условия,
Учене