Като ученици вие трябва да работите с мисълта си, за да развивате в себе си всички ония чувства и способности, чрез които можете да предадете на лицето си изразителност и красота.

Всеки от вас трябва да си купи по едно малко огледало, в което да се оглежда често, особено когато е неразположен. Щом сте неразположени, огледайте се веднъж, два пъти и вижте за колко минути ще измените лицето си. Като се оглеждате, изучавайте отличителните черти на недоволството, на гнева, на завистта и т.н. Отбелязвайте какви промени стават с очите, с цвета на лицето, на устните ви и т.н. Някога лицето става бледо, а някога – червено; някога очите се замъгляват, погледът става мрачен, устните побледняват. Всяка промяна на лицето е израз на нещо. Понякога лицето става дълго, бузите хлътват. Защо? – За това има ред причини, които трябва да се изучават. Всяко живо същество е изложено на промени. Човек трябва да изучава тия промени, да упражнява мозъка си, да го държи в постоянно движение. Щом искате да измените лицето си, да го направите по-изразително, трябва да се обърнете за помощ към мозъка си. Ако искате да знаете какви промени са станали и стават в мозъка ви, ще се обърнете към лицето си. Изучавайте лицето си, както астрономът изучава небето. Желая ви всеки от вас да създаде от себе си нов тип. Българинът трябва да преобрази лицето си, да го направи красиво, изразително, то да служи за образец на новия човек, на новия тип. Подвижният ум създава пластично, подвижно лице, върху което идеите се отпечатват като върху чувствителни стъкла. Лицето на човека трябва да говори. То трябва да представя стопанина на къщата. Като стопанин на къщата лицето ще се грижи за нейното благосъстояние и навреме ще взема мерки за най-малките повреди и нарушения. Красивото, което човек носи всебе си, трябва да бъде изразено в главата, в лицето, в ръцете, в краката, в цялото му тяло, а най-после и в словото му, израз на което са неговите мисли, чувства и постъпки. След това идат душата и Духът му като последни изразители на човешката красота и величие. Това са степени на човешкото развитие, които го водят от видимия към невидимия свят. Като говоря за човешката красота, аз имам предвид не само външната, но и вътрешната красота. Поставете си за цел всеки от вас да предаде на лицето си някакъв специфичен израз. Като се погледнете, един в друг да виждате образ на милосърдие, на разумност, на благородство, на ученост. Всеки от вас да се заеме да изработи някаква добродетел в себе си, която да се изрази на лицето му. Работете усилено с мисълта си в това направление и вижте какво можете да постигнете. Направете този опит за седем дни. Всяка сутрин или вечер отделяйте от времето си по 10-15 минути за размишление върху образа, който искате да създадете. Седем дни по 15 минути правят 105 минути. Интересно е да видите какво можете да постигнете за това време. Ако искате да придобиете израз на милосърден човек, трябва усилено да мислите върху милосърдието. Представете си мислено, че отивате в дома на една бедна вдовица с няколко малки деца. Майката цял ден тича, работи, за да изкара за хляба на децата си. Като си представите тежкото положение на тази вдовица, проследете какви чувства се събуждат у вас. След това огледайте се в огледалото да видите какъв израз има лицето ви. После си представете, че искате да помогнете на тази вдовица. Бръквате в джоба си, но не намирате нищо. Вземате пари назаем и купувате хляб, сирене, чай, захар – и всичко това занасяте на бедната вдовица. Наблюдавайте се вътрешно – да видите каква радост и доволство ще изпитате. Огледайте се пак в огледалото да видите очертана ли е радостта на лицето ви. Като направите този опит мислено, направете го и в действителност. Само по този начин ще можете да развиете в себе си милосърдието. Следователно, като ученици вие трябва да работите с мисълта си, за да развивате в себе си всички ония чувства и способности, чрез които можете да предадете на лицето си изразителност и красота.

Изразително лице / Красивото лице,
МОК - София, 21.2.1926г.