Хората се подсмиват на бръмбарите, без да си дават отчет, че в ежедневния си живот те постъпват като бръмбари.

За да дойде до Новата култура, човек трябва да се откаже от своя обикновен, дребнав живот. Дребнавият живот на човека не е нищо друго, освен живот на бръмбара, който ту излиза от дупката си, ту се скрива. Като падне някоя сламка в дупката му, той започва да се качва и слиза от нея, да я изследва, да разсъждава как се е създала. Бръмбарът не може да си отговори кой е създал сламката и как е станало това, но човек може да му обясни всичко, защото той вижда нещата. Когато в ума на човека влезе някоя нова идея, и той се намира в същото положение, в каквото бръмбарът – по отношение на сламката. Всяка нова идея за него е подобна на сламка, която пада в скривалището на бръмбара. Ако в ума на човека проникне съмнението, той веднага изскача от дупката си. Защо? – Съмнението не е присъщо на неговата душа и внася смут в него. Той иска да се освободи от съмнението. Щом види желанието на човека за освобождаване, разумното начало в него му казва: „Време е вече да излезеш от дупката си.“ – „Какво трябва да правя?“ – „Птица трябва да станеш.“ Това са правите мисли, правите разсъждения в живота. Хората се подсмиват на бръмбарите, без да си дават отчет, че в ежедневния си живот те постъпват като бръмбари. Понякога те са нерешителни, двоеумни са като бръмбари. Като хора те трябва да бъдат смели и решителни, без страх, със строго определени идеи за нещата. Страхът може да бъде вън от тях, а не вътре в тях. Човек трябва да бъде господар на своя страх, да го управлява, както мечкарят управлява мечката. Човек трябва да тури юлар на страха си и да започне да му удря на тъпан, да го разиграе малко. Разгневи ли се човек, нека тури юлар на гнева си и да го разиграе малко. Какво виждаме днес? Наместо човек да разиграва страха, страхът разиграва човека.

Групиране на сили / Трансформиране на енергиите,
МОК - София, 4.4.1926г.