Сама по себе си Истината не съществува. Тя е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Когато Бог иска да се изяви по някакъв начин, Той се изявява чрез Истината.

Седи един човек в затвора, осъден на десетгодишен затвор за десет хиляди лева дълг. В ума му седи мисълта за десетгодишния затвор и за десетте хиляди лева. Той не вижда никакъв изглед за освобождаване. В един момент вратата на затвора се отваря, един негов приятел влиза и му казва: „Имаш десет хиляди лева!“ Какво става със затворника? – Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице. Изречението „Имаш десет хиляди лева“ не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи. Това изречение е смислено. То произвежда по-голям ефект, отколкото ако дойде някой от затвора и започне да говори така: „Вашият високоуважаем благороден приятел дойде и прояви необикновен жест. Той разпореди да ви се дадат десет хиляди лева срещу дълга, за да го изплатите и да излезете от затвора.“ – Това е една официална реч, която не може да произведе такова действие, каквото произвеждат думите: „Имаш десет хиляди лева!“ Те са кратка, отривиста и смислена реч. Тя внася живот в човека. Сега, като ученици на окултна школа, от вас се иска всяка ваша дума, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и действие да произвеждат живот. За да произведат живот, те трябва да включат Истината в себе си. Намираш се в затвор, осъден си за десет хиляди лева дълг. Ставаш една сутрин и Божественото в тебе ти казва: „Не се смущавай, имаш десет хиляди лева!“ Истината в тебе ти подсказва това и те успокоява. – „Коя истина?“ – Една е Истината, която носи Свобода и Живот. Сама по себе си Истината не съществува. Тя е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Когато Бог иска да се изяви по някакъв начин, Той се изявява чрез Истината. Любовта е друг атрибут на Бога. Мъдростта е трети атрибут, и т.н. Много атрибути има Бог. Кажете ли нещо за Истината, ще знаете, че тя представлява Разумното начало, в което живеете и се движите, към което имате отношения. Казвате ли нещо за Истината, Разумният живот трябва да затрепти във вас, да чувате неговите звуци, които се приближават и отдалечават от вас, за да понесат мисълта ви по вълните на живота тихо и спокойно.

Живата реч,
МОК - София, 21.3.1926г.