Бог няма намръщено лице, Той всякога е усмихнат. Който Го е видял, той никога няма да Го забрави.

Някой казва: „Аз съм чул гласа на Господа.“ Ако вие сте го чули, и аз съм го чул. Някой ще каже: „На мене Господ е говорил.“ Ако на вас е говорил, и на мене е говорил. Сега ще сравним казаното на вас и казаното на мен, и ще видим плодовете от казаното. Защото в Божиите думи плодовете имат еднаква цена. Може да са кирливи, но като ги измием, те никога не губят своята цена. Те никога не губят и своята сила. Божиите плодове са еднакви. Та като ви проговори Господ, какво ще стане с вас? Много от учениците тук ми казват, че Господ им е проговорил. Аз ги слушам, като ми казват, че Господ им е проговорил. В дадения момент им хващам вяра, че Господ им е проговорил, но след един ден някой от тях ми казва: „Там, онази сестра не искам да я срещам, не съм разположен към нея.“ Аз зная вече доколко Господ му е проговорил. „Това вече не се търпи – веднъж, дваж, триж – тя го прекали вече.“ Ами че ти не си ли прекалил? Кой от вас не е прекалил, я ми кажете! И ангелите, и всички са прекалили. Единственото същество в света без изменение, което аз зная като съвършенство, това е Бог. Оттам насетне, като започнеш от Него надолу, у всички ще има по нещо несъвършено. Значи в света на проявленията има видоизменения. Като дойдем до обикновения, до човешкия свят, тия изменения ние наричаме гняв, омраза, злоба. Всички тези отрицателни проявления трябва да ги превърнем в положителни. Всички тези неща са препятствия, които Господ е турил, за да опита нашата любов. Той казва: „Туй препятствие можеш ли да го преминеш?“ Бог ще те тури в положението на баща, мъж, жена, и като минеш тези изпитания, първото възнаграждение е, че ще те тури пред себе си, ще те направи Ангел, ще ти тури крила, отдолу ще ти тури подпис и ще ти даде един свободен билет: колкото искаш да ходиш, където искаш да посещаваш и когато искаш да се върнеш. Като се върнеш от разходката, ще те пита: „Видя ли всичко?“ – „Видях.“ – „Искаш ли още разходка?“ – „Не, Господи, сега искам да Ти служа.“ Тогава Той ще ти даде да управляваш едно Слънце, за което ще отговаряш. Там ще те считат за Бог и, като направиш някоя погрешка, те ще се оплачат на Господа. Като направиш ред погрешки, Господ отново ще те върне като човек, пак ще минеш тази процедура на трансмигриране, на странстване, после пак ще те прати в световете, след туй в друга някоя слънчева система и т. н. Дълго време ще се разхождаш, докато се научиш как да Му служиш. И тогава, Той като те види, няма да ти се намръщи, но ще ти се поусмихне малко и ще ти каже: „Ще се научиш да служиш.“ И като си заминеш от Него, паметна ще ти остане само усмивката Му. Бог няма намръщено лице, Той всякога е усмихнат. Който Го е видял, той никога няма да Го забрави. Как виждаме ние тази усмивка на Земята? Вие виждали ли сте усмивката на Бога? Виждали сте я. Първата усмивка на Бога е, когато сърцето ви за първи път трепне: първото трепване на сърцето ви, преди да сте любили – това е усмивката на Бога. Това е първата Любов. Оттам насетне нищо не остава; другите усмивки – това са фотографии на първата. Първата е много ясна – тя е усмивката на Бога. Тази усмивка се извършва моментално. Тя е един момент. Някой казва: „Не мога да я видя.“ Други казват: „Изгубих я.“ Да, защото тя не може да трае дълго време на Земята. Тъй седи фактът. Психологически този факт вие го знаете. Тази усмивка може и да се повтори.

Волята Божия!,
ООК - София, 28.11.1923г.