Да знаеш нещо както трябва, значи да изпълниш това, което знаеш.

Сегашните религиозни и духовни хора се намират пред опасността да мислят, че знаят всичко и че са разрешили всички въпроси. Всеки казва: „Аз зная“. – Все знаете, но светът още не е оправен. Ако ученикът казва, че разбира математика, а не може да реши най-простата задача, какво е неговото разбиране? Ако някой казва, че знае един език, а не може да напише едно обикновено писмо, какво е това знание? Да знаеш нещо както трябва, значи да изпълниш това, което знаеш. Истински цигулар е оня, който изпълнява добре това, което свири. Който чуе как той свири, казва: „Добре свири тоя цигулар“. Казваш: „Аз разбирам музиката“. – Разбираш, но не можеш да свириш. Малко хора могат да свирят. Колко музиканти има сега в света? – Около десетина. Мнозина свирят, всички искат да минат за музиканти, но идеалът на всички са изключителните музиканти. Същият закон се отнася и към духовния живот. Много хора минават за духовни, но малко са истински духовните. Животът е велика музика. Да живееш, това значи да свириш по всички правила на Божественото изкуство. Ако си нетърпелив, лъкът трепери и тоновете не излизат както трябва. Щом се съмняваш, губиш паметта си. И ако си търговец, ще фалираш. Ученик, който се съмнява в това, което учителят преподава, губи връзката между мислите си и не може да отговаря. Такъв ученик свършва с единица. (...) – „Искам да бъда учен.“ – Учи се, не преживявай това, което си възприел, но го обработвай.

Поздравът на Любовта,
НБ - София, 2.10.1921г.