Човек трябва да определи кое го движи в живота – мисълта или чувствата.

Не е важно за човека какво хората мислят за него, нито това, което той мисли за себе си, но е важно какво Бог мисли за него. Лошото в човека не е нищо друго, освен сянка, която той хвърля зад себе си. Ако този човек е планина като Хималаите, да му мислят онези, които са зад него, на северните склонове. Онези, които са на юг, дето Слънцето силно грее, те ще се пекат на слънце и ще се радват. Добър е човек, когато попаднете на южните и на източните му склонове. Попаднете ли на северните и на западните склонове на човека, вие виждате лошото в него и го наричате лош. Искате ли да видите доброто в този човек, изменете положението си – идете на южните и на източните склонове или качете се на неговия планински връх. Вие трябва да направите усилие, да се качите на върха на планината. Следователно, който иска да бъде добър, той трябва да направи усилие да се качи на върха на планината. Кои хора трябва да живеят по планинските върхове? – Учените, т.е. хората на мисълта. Обаче хората на чувствата трябва да живеят по широки, обширни долини. Оттук човек трябва да определи кое го движи в живота – мисълта или чувствата.

Духовна мекота,
МОК - София, 7.3.1926г.