Божественото съзнание регулира всички влияния.

Колкото и да се пази от хората, човек все ще се натъкне на тяхното влияние, но и той ще им влияе. Никой не може да се освободи от закона на влиянието, нито от закона на внушението. Божественото съзнание регулира всички влияния. Когато живее в пълна хармония с обкръжаващата среда, човек е напълно свободен. Обаче ако не е дошъл до тази хармония, това не значи, че трябва да се страхува да влиза в отношение с хората. Щом се страхува, той привлича отрицателните сили в Природата и става страхлив. Ако не се страхува, той се свързва с положителните сили в Природата. Понякога положителните сили създават на човека толкова нещастия, колкото и отрицателните. Тъй щото, когато се свързва с положителните сили, човек трябва да знае как да се свързва с тях. Защото и най-малкото престъпление, създадено от действието на положителните сили върху човека, води също към затвора, както и влиянието на отрицателните сили. Осъдили едного за кражба и го турили в затвор между големи разбойници и престъпници. Като влязъл между тях, те го запитали: „Защо те осъдиха? Защо те водят тук?“ – „Откраднах един хляб.“ – „Така ли? Мястото ти не е между нас.“ Те се нахвърлили върху него, набили го и го изтласкали навън. „Ти опорочаваш нашето изкуство. Ние не се занимаваме с такива дребни работи. Скоро вън.” И тъй, като живее, човек трябва да бъде или добър, или лош. Среден път в живота няма. За да бъде добър, човек трябва да прояви своята духовна мекота. Мекотата се обуславя от две качества: благост и разумност.

Духовна мекота,
МОК - София, 7.3.1926г.