Има един закон в света: общите погрешки в целия свят докато не се изправят, не може да се избавите от тези общи погрешки. Те са в самата материя, в силата, която действа, в мислите на хората, в техните религиозни вярвания, те са наследствени. Не може да се избавите от погрешките леко.

В рая имаше едно дърво, поставено за познаване на доброто и злото. Господ каза: „Само от това дърво няма да ядете." Не тури ангел да пази дървото. Каза само да не ядат от това дърво и никого не постави да пази в рая. Оставиха този изкусител, змията, там, да прави бели. Какъв е бил този рай без стражари? В рая няма нужда от стражари. Влиза змията и им казва: „Ни най-малко няма да умрете." Но въжето се скъса. По-нататък не се интересувам какво е станало. Има един закон в света: общите погрешки в целия свят докато не се изправят, не може да се избавите от тези общи погрешки. Те са в самата материя, в силата, която действа, в мислите на хората, в техните религиозни вярвания, те са наследствени. Не може да се избавите от погрешките леко. Какво трябва да правите? Какъв е лекът? Запример в едно религиозно общество един християнин направи една погрешка, казват: „Ето какво е християнството." Но един християнин ще направи едно добро, казват: „Ето християнин." Сега всички християни се хвалят, че Христос пострада. Христос пострада, отде иде доброто? Онзи, който не се е ползвал от този закон, внася един друг елемент в християнството. Казват: „Чрез страдания се не спасяват." И с любов не се спасяват, тогава с ум. Казват: „Не бъди толкова будала, спечели малко пари, спести си ги, не ходи да вярваш в тези работи." Други ви казват, че трябва да се уповава на Бога. В какво трябва да седи вярата? Влизате в една мина. Предупреждават ви, че стъпалата, по които слизате, са чарадясали [чарадясал (диал ) - изгнил], но вие, като слизате, казвате: „Господ ще ме пази." Хубаво е да ви пази Господ, но още по-добре е да знаете какво може да стане и да се предпазите. В какво седят общите погрешки? Кажете ми една погрешка, от която всички страдате. Ако дойде една лъжа на Изгрева, тази лъжа веднага ще обиколи всичките, ще я разнесете. Ако ви кажат една истина, вие ще я задържите за себе си, никому няма да кажете. Идете в София, пуснете една голяма лъжа, до вечерта всичко ще се пише във вестниците. Наскоро във вестник „Мир" поставят една научна статия по погрешка от някой си професор. Всички четат статията, казват: „Този професор много учен." Обаче професорът нищо не знае. Като научава професорът, пише едно опровержение, че тази статия не е негова, че той не е писал това нещо. Събират се другите професори и го обвиняват в това, че той е писал тази статия, после се е видял на зор и затова се отказва. Някой е писал, набедили го него, че той писал. Докато мислеха, че я е писал професорът, говореха, че много умно е написана. Щом разбраха, че професорът не я е писал, намериха, че е глупава, че няма научна стойност.

Общи погрешки и общи добродетели,
ООК - София, 29.5.1935г.