Прилагайте мисълта си при лекуването. Лекувайте себе си, лекувайте и своите ближни. Мисълта е сила, която трябва да се впрегне на работа.

Много болести се дължат именно на индивидуализирането на някои от клетките на човешкия организъм. Следователно, когато клетките на човешкия организъм решат да живеят самостоятелно, далече от живота на цялото, те се групират в известни области на организма, дето образуват свое собствено тяло. Тези израстъци в организма на човека са наречени от учените тумори. Те живеят за сметка на целия организъм и се хранят от неговите сокове. Ако чрез силата на мисълта тези новосъздадени клетки могат да се убедят, че мястото им не е в човешкия организъм, те постепенно ще почнат да намаляват, докато съвършено изчезнат. Прилагайте мисълта си при лекуването. Лекувайте себе си, лекувайте и своите ближни. Мисълта е сила, която трябва да се впрегне на работа. От мисълта на човека зависи по-лесно или по-мъчно ще може да излекува някой болен. Лесно или мъчно, това не е важно. Важно е, че всички хора имат условия да прилагат мисълта си, да работят с нея. Двама души, вярващи, с убеждения, отишли да лекуват един свой приятел, който страдал от силно главоболие. Те искали да впрегнат мисълта си на работа и по този начин да му помогнат. Какво излезло накрая? И двамата се върнали болни: единият се върнал с болки във врата, а другият – с болки в гръбнака. Това показва, че болният имал по-силна мисъл от тяхната и повлиял и на двамата. Те приели неговото болезнено състояние и се върнали у дома си болни. Ето защо, когато лекува някого, човек трябва да държи съзнанието си будно, да има положителна мисъл и да не се страхува, че може да заболее, да приеме състоянието на болния. Който лекува болни, той все ще почувства състоянието на болния, но това е само отражение на неговата болест, а не истинско заболяване. Има органически болести в живота, но много от болестите на хората са дошли по пътя на внушението. Като знае това, човек трябва да провери откъде е дошла болестта му и като разбере, че е чужда, пак по закона на внушението да се освободи от нея. По пътя на внушението идат не само болести, но и мрачни, отрицателни мисли и чувства, съмнения, обезсърчавания. Ученикът трябва да има будно съзнание, да следи мислите и чувствата си, за да знае отде идат, и чуждите да туря настрана, а със своите да работи.

Страдание, търпение, опитност, знание,
МОК - София, 28.2.1926г.