Вземете някой човек, с една велика идея в себе си, и го оставете на най-ниското стъпало в човешкия живот, ще видите, че той ще се издигне от това стъпало и ще заеме своето място. Той е като маслото. В каквато вода да го пуснете, все изплува на повърхността.

Всеки човек трябва да има една велика, разумна идея в себе си. Вземете някой човек, с една велика идея в себе си, и го оставете на най-ниското стъпало в човешкия живот, ще видите, че той ще се издигне от това стъпало и ще заеме своето място. Той е като маслото. В каквато вода да го пуснете, все изплува на повърхността. Не може да бъде другояче. Не само това, но ако един човек, с велика идея, оставите на дъното на ада, даже при най-големите тартори на дяволите, този човек ще излезе оттам и всичко ще вдигне нагоре. Той е като един пуснат кон, цяло страшилище е за тях. Ако един такъв човек се намери между дяволите, всички ще затреперят от страх. Ще ви приведа един малък анекдот, за да видите, защо се плашат тарторите. Впрочем, това не е анекдот, а една велика истина, взета от ирландския живот. Намислили дяволите да вземат при себе си някой си ирландец, който минавал за голям грешник и да го оставят завинаги в ада. Обаче, преди това, една вечер този ирландец се напил и като се връща у дома си, случайно се препъва в нещо и пада. Запитва се: "Коя ли ще е причината, дето се препънах"? Връща се няколко крачки назад и вижда - един човек, паднал на земята. Той си казва: "Никога досега, в живота си не съм правил никакво добро. Нека поне тази вечер да направя едно малко добро". Взема този човек на ръце и го занася у дома си. Оказва се, че този човек бил един ангел. Ангелът му казва: "Понеже ти ми направи това голямо добро, поискай нещо от мене, с което да мога да ти се отблагодаря"! Ангелът си помислил, че той непременно ще иска спасение. Ирландецът си помислил: "Да искам спасение, да вляза в Царството божие, не съм готов още за това, не ми е дошло времето. Да искам цар да стана, глава нямам за това. Да искам философ да стана, умът ми не е дошъл до там. Да искам богат човек да стана, при този хал, в който се намирам, ще изхарча всичките си пари". Мислил, мислил и най-после казал: "Имам един гвоздей, на който си закачам обущата. Искам, който пипне този гвоздей, освен мене, да залепне там и само аз да мога да го освободя. После, имам един стол, на който сядам. Искам, който седне на този стол, да се залепи и само аз да мога да го отлепя. И най-после, имам в градината си една хубава ябълка и искам, който се опита да откъсне дори една ябълка - без разрешение, ръката му да залепне там и само аз да мога да го освободя". Ангелът му казва: "Тъй да бъде"! Когато дяволите чули, че този ирландец не иска никакво спасение, пращат един дявол, от ада, да го вземе. Явява се при него този дявол и му казва: "Нашият господар те вика да дойдеш". Той му отговаря: - "Още не е време". "Ами ти си изгубен човек, трябва да дойдеш". - "Хубаво, ще дойда; ето тук, на гвоздея, са закачени обущата ми, подай ми ги"! Дяволът хваща обущата, да му ги подаде, но не може да се откачи. Ирландецът взима една тояга и хубаво го набива. Пита го: "Втори път, ще ме безпокоиш ли"? - "Не, няма повече да те безпокоя, бъди уверен, само ме освободи да си ида". Връща се дяволът при своите другари и им разказва: "Който от вас отиде при ирландеца, да се пази от гвоздея"! Дяволите, обаче, не са от тия същества, които лесно се обезсърчават. Пращат втори посланик при ирландеца, който му казва: "Слушай, ти няма да си играеш така с нас, хайде, веднага тръгвай"! - "Добре, заповядай малко да поседнеш на стола, докато се приготвя". Дяволът сяда на стола, но не може да се отлепи, тъй здраво се залепил. "Моля те, пусни ме"! - "Ти ще дохождаш ли, без време, да ме безпокоиш"? "Не, няма, само ме пусни"! Връща се той при другарите си и им казва: "Ще се пазите от стола"! Най-после, други двама посланици се решили, още един път да отидат, но вече с главния си тартор, който останал отвън къщата и тъй силно изревал, че цялата се разклатила. Казал: "Излизай вече! Твоите гвоздеи и твоите столове нищо не струват, не ни плашат"! Ирландецът излязъл, впрегнал каруцата си и всички заедно тръгнали. Минава покрай ябълките в своята градина и казва: "Чакай, да си откъсна няколко от тия ябълки! Или по-добре, ако искаш, откъсни ми ти няколко". Тарторът посегнал към ябълките, но веднага ръката му останала там и не могла да се отлепи. Тогава, ирландецът дава едно строго възпитание и на тартора, като му казва: "Още един път, ще пращаш ли твоите посланици, да ме безпокоят"? - "Няма"! И наистина, като се освободил, тарторът казал на своите посланици: "Ще знаете, няма да безпокоите този човек"! След време, когато ирландецът умрял, главният тартор издал заповед до всички свои служители: "Ще затворите ада и няма да приемате вътре, този човек"! В този анекдот е скрита идеята, че в ада, не може да се приеме никакъв човек, с велика идея в себе си. Ако такъв човек помисли да влезе в ада, веднага затварят вратата за него.

Приех от Отца Си,
НБ - София, 28.2.1926г.