Във всяко нещо, което човек предприема, трябва да има дълбока вътрешна идея. За да дойде до това положение, човек трябва да се стреми към Доброто като основа на неговия живот. Човек може да бъде свободен, самостоятелен само в Доброто. Вън от Доброто никаква свобода не съществува. Злото ограничава човека, а Доброто го освобождава. Следователно свободата се добива само при правене на добро. От една страна правенето на добро е метод за придобиване на свобода, а от друга – метод за усилване на ума. Например от двама ученици по-големи условия за развиване на ума си има онзи, който помага на своите другари. Ако той е добър ученик и всеки ден разказва, обяснява уроците на другарите си, той ще ги усвои по-добре и ще засили ума си. Откаже ли да помага на другарите си, които се нуждаят от обяснение на уроците, той губи свободата си. Бъдете готови да помагате на всеки, който искрено се нуждае от помощта ви. Докато сте млади, работете за себе си, за ближните си. Под думата младост разбирам, че човек трябва да работи, да учи, докато Божественото е в него. Когато Божественото начало в човека е пробудено, всеки му се радва, всеки го обича. Когато почвата е девствена, растенията растат и се развиват добре в нея. Щом почвата обеднее, растенията започват да вехнат – те нямат условия да се развиват добре.