Като страда, като се мъчи, човек започва да мисли, да развива постоянство. Преди да е страдал, преди да е познал мъчението, човек е нетърпелив, непостоянен.

За да развие човек постоянство в себе си, Невидимият свят го излага на мъчнотии и страдания. Като страда, като се мъчи, човек започва да мисли, да развива постоянство. Преди да е страдал, преди да е познал мъчението, човек е нетърпелив, непостоянен. Най-малката болка го плаши. Стомах ли го заболи, глава ли го заболи, той започва да се движи в стаята, да ляга и да става от леглото. Ако болката му не мине скоро, той вика лекари, вика приятелите си и започва да се оплаква. Не, заболеете ли, не бързайте да викате лекар. Приложете един, втори, трети метод, концентрирайте мисълта си към болката и няколко пъти си кажете: „Ще оздравея.“ Някога можете десет пъти само да си кажете, че ще оздравеете, и така ще стане, а някога е необходимо хиляда пъти да си кажете, че ще оздравеете. Колкото пъти и да изговорите тези думи, не се обезсърчавайте. Постоянствайте и ще получите добри резултати. Така можете да лекувате и себе си, и приятелите си.

Страдание, търпение, опитност, знание,
МОК - София, 28.2.1926г.