Ако ти не си в състояние да се справиш с всяка една скръб, с всяка една лоша мисъл, с всяка една лоша постъпка, които идват в тебе, ти не си силен човек.

Трябва едно разбиране на Божите пътища. „Толкова години ние се стремим да служим на Бога“ – че какво трябва да разбираме под „служене на Бога“? Христос говори за ближния, обяснява кой е ближен. Виждаме, онзи свещеник, хубаво облечен, минава покрай падналия в ръцете на разбойниците, от които бил наранен. Свещеникът казал на ранения: „Аз имам висока работа, бързам да ходя да служа на Бога.“ Минава левит – отдаден на църквата, книжник. И той казва: „За мене не е тази работа“ и отминава. Най-после минава един самарянин – един обикновен човек, и му помага. Кой е ближен сега на ранения? (...) Този самарянин, който помогнал на ранения и го вдигнал на своето добиче и го закарал до странноприемницата, имал Божията Любов в себе си. Той е верующ. И ако ти не си в състояние да се справиш с всяка една скръб, с всяка една лоша мисъл, с всяка една лоша постъпка, които идват в тебе, ти не си силен човек. Твоята мисъл, твоето чувство и твоята постъпка в този случай са попаднали в ръцете на разбойниците. Защо не ги вземеш на своето добиче, да ги занесеш и да ги изправиш? Защо да не можеш да изправиш мисълта си? Или защо да не изхвърлите една своя лоша мисъл? Вън от вас.

Едно ви трябва,
УС - София, 18.3.1934г.