В сегашните нови песни почти няма поезия. Сегашното пеене аз го считам само за упражнение, за приготовление за бъдещата музика.

Като пеете, ще избирате съответни на разположението си думи. Българите започват: „Стоян си мами думаше.“ Какво искат да кажат с това? Или друга някоя песен: „Отивала мома на извора“, и т. н. Туй са песни от народния бит. Тези песни са съвсем извратени. Първоначално тяхното значение е било друго. В сегашните нови песни почти няма поезия. Сегашното пеене аз го считам само за упражнение, за приготовление за бъдещата музика. В класическите парчета има идея – те са продиктувани от нещо по-високо, а останалите са повече упражнения. Упражненията не са лошо нещо, но песните са нещо велико. Някой казва: „Е, какво нещо е песента?“ Чудна работа! Аз наричам моята Любов едно окултно упражнение – тя не е песен, ще стане песен, но докато стане песен, трябва да има такива песнопойци! Защото песента става чрез песнопойците. Ще кажете: „Как тъй?“ Вземете едно парче и накарайте един първокласен цигулар виртуоз да го изсвири. Накарайте след това някой обикновен цигулар да го изсвири и ще видите грамадната разлика. Казвате: „Отлично парче!“ Отлично, но при великия цигулар. „Цвете мило, цвете красно“ при някой велик цигулар е чудо, а при обикновен е обикновено. Слушате последния и казвате: „Стига вече, разбрах го.“ Следователно хубавите песни само хубавите, красивите души могат да ги пеят. Само една красива душа може да пее упражнението „Бог е Любов“. Някой път, като ви слушам, че пеете „Бог е Любов“, чудя ви се каква е тази Любов. Защото ако в действителност бихте изпели само веднъж както трябва „Бог е Любов“, моментално щяхте да се промените и, като се върнете вкъщи, не бихте могли да се познаете. „Бог е Любов“ пеем, значи приближаваме при Бога, при Неговата благост.

Волята Божия!,
ООК - София, 28.11.1923г.