След двеста, хиляда години думите ще претърпят такава метаморфоза, че един ден ще намерим не това, което е сега.

Сега, изпя ли тази сестра „Всичко в живота е постижимо"? Човек трябва да знае да се справя добре с тоновете, дори с отделните букви на текста. „В"-то трябва да знаете да го превърнете в котва. То е затворена буква. Казвате: „Весел човек." Веселието как става? Здраве трябва да имате, пари трябва да имате, къщи трябва да имате, хубава памет трябва да имате. Тогава може да сте весели. Когато паметта ви не е здрава, когато пари нямате, погледнете се окъсан, никак не можете да бъдете весел. „В"-то е буква, която показва, че външните и вътрешните условия трябва да бъдат добри. Започнете „Всичко в живота е постижимо". „С"-то е изменчиво. като месечината се мени - ту се празни, ту се пълни. После думата „всичко" не е така хармонична. Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то. Един ден и „с"-то може да изчезне. Менят се нещата. След двеста, хиляда години думите ще претърпят такава метаморфоза, че един ден ще намерим не това, което е сега. В английския език някои думи са променили съвършено първоначалния си смисъл. Така изречението: „Господи, забрани, да не би да направя погрешка" сега се е изменило, след двеста години е добило положителен смисъл: „Застави ме Господ." След двеста години отрицателният смисъл се е изменил в положителен.

Общи погрешки и общи добродетели,
ООК - София, 29.5.1935г.