Дойде ли в ума ви една малка мисъл, или в сърцето ви едно нежно чувство, дайте им път, реализирайте ги. За в бъдеще те ще ви донесат голямо благо.

Аз съм наблюдавал как постъпва някоя мома, когато хвърли око на някой левент момък. Тя го поглежда оттук-оттам, гледа ръцете, краката му и си казва: „Силен е този момък. Той може да ми бъде подкрепа в живота“. Тя си мисли това, което не може да бъде. Аз мълча, нищо не ѝ казвам, но се усмихвам и си мисля: какво дърво ще ядеш ти от този здрав и силен момък! Първа ти ще опиташ неговите здрави, мускулести ръце. След една година срещам същата мома, вече женена за този млад човек, и ми казва: „Ах, много се излъгах в този човек! Преди да се оженим, той ми се виждаше добър човек, а какво излезе? Много лошо бие – бие и не мисли, че боли. Да знаех, че бил такъв, не бих го взела“. Казвам: хубаво е великото, но е страшно. Малкото, слабото няма да си позволи да те бие, но голямото, силното и по три пъти на ден може да те бие. И когато някой пита кой е пътят, по който можем да служим на Бога, отговарям: Любовта е единственият път, по който човек може правилно да служи на Бога. Любовта е единствената Божествена сила, която се занимава с най-малките величини в света. При това Любовта е онази мощна сила, която се занимава с дреболиите, на които никой не обръща внимание. В малките величини стои развръзката на всички трудни задачи; в тях се крият тайните на живота. Дойде ли Любовта, тя носи в себе си всички изгубени неща. И тъй, искате ли да бъдете силни, свържете приятелство с малките, със слабите; после разработете идеята за Любовта и я приложете в живота си. Срещате едно малко дете, или един малоумен човек – не ги презирайте. Вижте най-напред от какво се нуждаят те и веднага им се притечете в услуга. Не презирайте малкото, слабото в себе си. Дойде ли в ума ви една малка мисъл, или в сърцето ви едно нежно чувство, дайте им път, реализирайте ги. За в бъдеще те ще ви донесат голямо благо.

Оставете децата,
СБ, РБ - 7-те езера, 14.8.1932г.