Всеки от вас има добри черти, които са на мястото си. Например някой е много учтив, нежен в поздравленията си – това е хубава черта. Друг пък е груб. Онзи, учтивият, и той си има мястото, грубият също – ще поставиш всеки човек на мястото му. Но когато им размениш местата, и работата се обърква. Когато изпратиш деликатния да посреща гости, той ще свърши работата, но ако пратиш грубия – той ще я развали. Всеки е на мястото си. Ние се връщаме в момента, когато си деликатен да извършиш работа, която Бог ти е дал, а когато си активен, да употребиш тази енергия, която е потребна. Не трябва да изменяме енергията на Природата, но да се съгласяваме с нейните действия, и тогава да няма думите мога, не мога, а да казваме само: „Мога“. В думата мога се подразбира, че отиваш и се качваш без всякакви спънки. В думата не мога, в частицата не, има едно препятствие – стигнете до половината и се спъвате. Не-то показва една заключена врата. Ти ще намериш ключа, ще я отключиш и ще слезеш долу. Всички неща, които сме знаели и сме забравили, са една заключена врата. Не мога значи трябва да намериш ключа. Трябва да намериш ключа и да си кажеш: „Какво да правя – да счупя вратата ли?“ Не, ще се върнеш, ще намериш ключа и ще отвориш.
Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси,
СБ - В.Търново, 20.8.1921г.
