Ако човек отхвърли Любовта от себе си, в каквато форма и да е тя, той се лишава от радостта, от щастието, от благата, които може да придобие. Всички тия неща едно по едно го напущат.

Когато човек направи някакво добро или само намисли да го направи, той веднага бива поставен на изпитания. Например, някой човек иска да го обичат хората, и той да ги обича. Но веднага ще го поставят на изпитание, заслужава ли той да го обичат и да обича. Всеки е имал подобни опитности. Обичате един ваш приятел, и той ви обича. След няколко години той намира някакъв дефект във вас и ви отхвърля – търси си друг приятел. Защо? Всеки човек търси нещо съвършено в живота. Единственото нещо, което човек не може да отхвърли в живота си, това са малките неща – децата. Майката, например, никога не може да отхвърли децата си. Отхвърли ли децата си, тя заличава своето майчинство – нищо повече. Ако човек отхвърли Любовта от себе си, в каквато форма и да е тя, той се лишава от радостта, от щастието, от благата, които може да придобие. Всички тия неща едно по едно го напущат. Който отхвърля Любовта в себе си, той се излага на най-големи страдания: животът му се обезсмисля, той става недоволен, тъжен, мрачен. Някой казва: „Не зная защо съм толкова тъжен“. – Тъжен си, защото си презрял, защото си отхвърлил едно от малките деца на Любовта. Отхвърлиш ли едно от нейните деца, тя казва: „Щом се отказваш от моето дете, и аз се отказвам от тебе“. Любовта минава и заминава покрай тебе, отива си, а ти оставаш със своите велики мисли и чувства. След всичко това ти ще разправяш, че служиш на Бога, но хората не те обичат, не те разбират и т.н. И това е възможно, но ако ти действително си в съгласие с великия Божи закон – с Любовта – ти не би се тревожил от това, дали хората те обичат, или не. Обаче, ако не си в съгласие с великия закон на Любовта, и да те обичат хората, и да те уважават, ти ще изпитваш вътрешна тревога. Сега аз имам предвид вътрешните състояния и отношения на хората, а не външните, защото последните почиват на правила, съвсем различни от тия, на които почиват вътрешните.

Оставете децата,
СБ, РБ - 7-те езера, 14.8.1932г.