Любовта се заражда само тогава, когато ти дойдеш в съприкосновение с Бога. Нищо повече! При първия момент на съприкосновение с Бога, Любовта ще блесне в душата ти като един свършен факт.

Другото, което спъва съвременните хора, то е следното. Ние казваме: „Да имаме Божията Любов!“ Като кажете „да имаме Божията Любов“, ще я имате ли? Не, Любовта се проявява в човешката душа само при известни условия. Тя действа, но се заражда при известни условия. Казваш: „Аз искам да бъда учен човек“. Да, но знанието и Мъдростта, и те се зараждат при известни условия. Любовта се заражда само тогава, когато ти дойдеш в съприкосновение с Бога. Нищо повече! При първия момент на съприкосновение с Бога, Любовта ще блесне в душата ти като един свършен факт. И когато това стане, ето какви промени ще настанат. Да кажем, докато не дойде Любовта, ти разсъждаваш философски, интересуваш се и от философията, и от геологията, но докосне ли те, ти ще отлагаш да изпълниш всичко това, което тя изисква за след милиони години и ще казваш: „Е, то не му е дошло времето“. И всички съвременни хора са все умни хора, казват: „Няма да дадем имота си най-после, ще мислим и за себе си“. Чудна е тази философия! Нима за да направя добро някому, аз трябва да престана да мисля? Не, същността именно трябва да се приеме, а не да мислим какво не е дошло времето. Какво ще бъде състоянието ти, когато влезеш в съприкосновение с Бога? Веднага тия неразрешени въпроси ще ги разрешиш. Щом дойдеш в съприкосновение с Бога, ще бъдеш готов веднага да раздадеш всичко, ще бъдеш готов да заемеш каквото и да е положение в света. Не ме разбирайте криво! Тази Любов няма да те направи калугер в някоя гора, тя няма да ти тури съдрани гащи. Ние, съвременните хора, привидно сме много скромни. Един ученик на Сократ, за да покаже своята скромност, се явява със съдрани гащи пред своя учител, виждали се месата му. Погледнал го Сократ и му казал: „Твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи“. Гордостта може да се покаже и през хубавите дрехи, може да се покаже и през съдраните гащи. Обаче когато ти имаш туй първо съприкосновение с Божествената Любов, у тебе ще лъха вече живот и ти ще бъдеш един извор, който периодически, по малко идва, докато не дойде малко дъждец, и пак ще засъхнеш. Но когато дойде Божествената Любов в съприкосновение с тебе, ти ще бъдеш един велик извор и цялата местност ще се благослови от туй съприкосновение с тебе. Едно от качествата на тази Любов е това, че тя е устойчива и неизменна, т.е. тя се изменя, но както трептенията, вибрациите от една цигулка са тъй хармонично съчетани, че образуват хармония, приятна за ухото, така е и с промените, които стават от Любовта. Хиляди и милиони промени ще станат в нашето състояние, но от всичката тази Любов първото нещо, което е, ще диша живот навсякъде. Първият акт: ние ще усетим един изблик на Любовта. Вторият акт: понеже този извор ще трябва сега да тръгне в своя път на движението, необходимо е Мъдростта да му покаже пътя, накъде да върви. Затуй трябва първо да имаме съприкосновение с Бога.

Който има уши,
НБ - София, 11.11.1923г.