Сега със споровете ние нямаме намерение да се занимаваме. Споровете ще ги разглеждате по закона на Любовта. Ние знаем защо стават споровете. Ако някой има да дава някому, ако той сам не може да си плати, ние ще му платим дълговете и ще му кажем: „Братко, още един път да не правиш дългове.“ А на онзи, който е дал пари, ще кажем: „Ти втори път не давай, или пък като дадеш, трябва да ги забравиш, не давай.“ Ако дойде някой да ти иска, ще му кажеш тъй: „Ти тези пари заради Господа ли ги искаш, или назаем от мене? Ако от мен искаш назаем, ще ги върнеш скоро; ако ги искаш заради Господа, работата е свършена – аз ще ти дам и ще ги забравя.“ Трябва да знаем заради Господа ли даваме, или назаем даваме. Казва: „Дадох ти пари назаем.“ – „Хубаво, ще ви ги върна.“ – „Аз му ги дадох заради Господа.“ Ще ги забравиш, нищо повече – туй е закон. Ако забравим, Господ ще ни благослови, Бог ще изправи нашата работа, ще Го опитаме. Нали ще Го опитаме? Защото е писано в Евангелието, Господ казва: „Опитайте Ме и вижте, че съм благ.“ Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас, и каквото попросите, ще ви бъде.“ Но като изпълним всичките условия, които Великият Божествен закон изисква, всичко е възможно.