Ние имаме една философия, казваме, че еди-кой си окултист, еди-кой си философ е казал тъй. Много хубави неща са казали, но философът не чувства тъй, както мене. Има една наука, която не може да се предаде чрез ума, но чрез сърцето. И някой философ ми казва туй-онуй, но аз му казвам: „Твоята наука не мога да я разбера, ти ми предай твоето чувстване – не какво мислиш, но какво чувстваш за Бога“. Разумни чувствания има! Е, питам: Съвременният свят на ума ли е обоснован или на чувствата? На чувствата е обоснован, а умът е само един пазител на тази огърлица. Огърлицата е сърцето, а умът е едно сандъче за тази огърлица. Умът е майстор да пази, а сърцето е, което оценява тази огърлица. Сега някои може да излязат, да кажат, че сърцето било извратено, тъй казвало Писанието. Ще извините, свещеният език на Писанието е малко опорочен. И много думи се опорочават. У нас думата „любов“ е почти наполовина опорочена. Щом кажеш: „обичам някого“, веднага ще ти кажат: „Разбирам, разбирам твоята любов“. Думата „любов“ не е разбрана, опорочена е. Правда, доброта, всички тия неща са опорочени. Кой говори за право? Добрият човек за право никога не говори. Човекът на Истината за Истината никога не говори. Ще бъде смешно свещта да говори за своята светлина, за себе си. Ако питате една свещ за светлината ѝ, ще каже: „Можеш ли да четеш на моята светлина?“ – „Мога.“ – „Не ме питайте повече.“ Това е доказателство. Сега ще се върнем пак към тази велика Любов. Тази дума „велика“ не може да се приложи за Любовта. Любовта не е велика. За да кажем, че е велика, трябва да има нещо, с което да я сравняваме, а тя не може да се сравнява. Като казвам „великата Любов“, ето как я определям. Любовта носи в себе си безсмъртие и живот; Любовта изключва всички страдания; Любовта изключва всички насилия; Любовта изключва всички глупости; Любовта изключва всички безчестия; Любовта изключва всички нечистотии; Любовта изключва всички неправди; а включва милосърдието, добротата, всичко онова, което е възвишено и добро, включва съвършения живот. Пред нея и в нея живеят всички същества тъй, както ги разбираме, от най-низшите до най-висшите, като изключим Бога – всички живеят в нея и черпят от нейните източници.
Любовта носи в себе си безсмъртие и живот; Любовта изключва всички страдания; Любовта изключва всички насилия; Любовта изключва всички глупости; Любовта изключва всички безчестия; Любовта изключва всички нечистотии; Любовта изключва всички неправди; а включва милосърдието, добротата, всичко онова, което е възвишено и добро, включва съвършения живот.
