Трябва да се учим да уповаваме на себе си, а не на парите. Да усетиш джоба си празен, но да уповаваш на ръцете си, на труда, на знанията си и да кажеш: „Аз ще намеря работа.“

На по-младите, на класа от петдесет души млади ученици в София, дадох следната задача: за една седмица всеки един от тях да изкара прехраната си, хляба си от личен труд. Баща му изпраща пари, но той сам ще си изкара прехраната: хем ще учи, хем ще си изкара прехраната. Той ще търси случай два-три часа на ден да работи за Господа. Някои от тия ученици изкараха доста сполучливо, но на някои опитът не излезе сполучлив. Защо? Защото ти, като имаш пари, попипаш джоба си и казваш, че вярваш в Бога – но вярваш в парите, а не в Бога. Трябва да се учим да уповаваме на себе си, а не на парите. Да усетиш джоба си празен, но да уповаваш на ръцете си, на труда, на знанията си и да кажеш: „Аз ще намеря работа.“ Един от младите ученици, който има достатъчно средства, казва: „Аз ще отида в друг град, далече, дето не ме познават, ще се преоблека и ще си изкарам прехраната за една седмица. Без пари ще си пробия път.“ И да имаш приятели – да си, като че не познаваш никого. Туй е изкуство. Тези са изпитите, които всички окултни ученици ще минат не теоретически, а на опит.

Съвършеният мъж,
СБ - В.Търново, 19.8.1922г.