От тебе се иска да направиш само едно добро, а не сто добрини. Човек е дошъл на земята да направи само едно добро. Всичко друго е приготовление за това добро.

Представете си, че тъй, както сте насядали, аз започна да раздавам на всички по едно, по две или повече житни зрънца. На едного дам само едно житно зрънце, на друг – две житни зрънца, на трети – три, на четвърти – четири и т.н. На някои дам по една, две и повече крини. Вие ще се чудите защо не давам по еднакво на всички. Важно е обаче как ще решите задачата си. Всички трябва да посеете зрънцата. Един ден ще ви питат: „Посяхте ли житото?“ И онзи, който получи само едно зрънце, ще отговаря посял ли го е. Няма да го питат колко ниви е посял, но ще го питат посял ли е зрънцето. Как ще се оправдава, ако не го е посял? Истината ще говорим. И детето може да говори истината. От тебе се иска да направиш само едно добро, а не сто добрини. Човек е дошъл на земята да направи само едно добро. Всичко друго е приготовление за това добро. Направиш ли това добро както трябва, всички ледове се стопяват и животът се осмисля. Това е вътрешната страна на живота. Казваш: „Аз не мога да направя това добро“. Това е най-малкото, което се иска от тебе. Истината иска малко, но добре направено. Ако живееш сто години на земята, от теб се иска да посяваш всяка година по едно зрънце. Не можеш ли в една година да отделиш пет минути за посяването на едно зрънце? Ако кажеш, че нямаш даже пет минути свободни, ти не говориш истината. Ти чакаш в бирарията десет и повече минути за една чаша бира, а нямаш пет минути за посяване на едно семенце. Човек намира време за ядене и пиене, а не е готов да отдели пет минути за едно семенце. Мнозина се отказват да посеят своето семе, а са готови да сеят чуждите семена. Не се бъркайте в чуждите работи. Това е истината. Една семка, навреме посята, може да спаси света. Посей ябълчната семка и не мисли. Някой ще откъсне един плод от тази ябълка и ще се спаси. Искаш да направиш зло на някого. Минаваш край тази ябълка, откъсваш си един плод и го изяждаш. След това се отказваш от желанието си да направиш зло. Срещам един познат, разговарям се с него, а той ми казва: „Искам да държа една беседа, да изнеса истината“. Виждам тщеславието му и казвам: Ти напиши една хубава мисъл, това е достатъчно. – „Не се занимавам с дребни работи. Ще напиша една мисъл! Каква ще бъде тя?“ – Напиши на приятеля си: „Братко, почвата на твоята градина е хубава. Посей 50 плодни дървета“. – „Не ме интересува градината на моя приятел.“ – Там е всичкото зло, там са спънките във вашия живот – вие пренебрегвате малките работи, а се занимавате с велики работи, за които още не сте готови.

Здравият ум / Черни връх,
НБ, ИБ - Витоша, 26.8.1923г.